Ще оценяваме или ще стимулираме учениците от първи до трети клас с усмихнати и тъжни емотикончета? Ако оценяваме, то колко усмивки правят отличника – отличник? 🙂 Ако стимулираме, колко стимулиран ще се почуства малкият ученик с пет тъжни личица? 😦 Такива едни въпроси ме вълнуват тези дни, защото за първи път ще преподавам на второкласници, на чието учене ще трябва да рефлектирам с усмивка или свъсени вежди, та дори и в графичен режим.
Ето защо предлагам един инструмент в подкрепа на формиращото (текущото) оценяване на учениците, който съставих и използвам от 2015 година насам. Наричам я „Самооценъчна карта“ и чрез нея учениците се учат от грешките си без да се страхуват от тях. Върши ми чудесна работа след като съм провела тестово изпитване и вместо да пиша оценки, учениците се самооценяват. Те отбелязват и анализират своите грешки (1), съотнасят резултатите си (получения общ брой точки) към оценъчна таблица (2), която ги насочва към оценка (качествена или количествена) и правят подробен план за подобряването на резултатите си (3).
В началото, докато свикнат да използват инструмента, аз помагам на учениците да анализират грешките си, които съм маркирала в проверените (но неоценени) от мен тестове и правилно да попълнят таблицата, като поставят тикчета в подходящите за целта графи, преброят точките, които всяко упражнение им носи и ги сумират. След което учениците заграждат съответстващата на общия им брой точки оценката в оценъчната таблица (за малките е изчислена на 30% успешност) (2) и дават обратна връзка дали са доволни или недоволни от резултатите си, ограждайки едно от личицата (3). Там, където помагам отново, е когато учениците трябва направят плана за подобрение на резултатите като подавам подходящи упражнения за изпълнение, индивидуални задания за някои ученици, изисквам поправка на целия тест или на част от него, но с пълното разбиране и работа върху грешките. Учениците пишат срок за изпълнение, който понякога коригирам,за да не бъде дългосрочен. Задължително искам подпис на родител върху теста, който съм върнала и самооценъчната карта, която ученикът е попълнил. Събирам трите неща – тест, самооценъчна карта и поправка като свидетелства за наредък на ученика в ученическа папка (портфолио).
Може да ползвате и адаптирате тази рубрика за самооценка и план за подобряване Р. Минева за нуждите на вашите ученици, само ще помоля, ако публикувате някъде, просто дайте линк към тази страница. 🙂
Благодаря, че прочетохте!
Използване на нови технологии в езиковото обучение 
Росе, този инструмент е чудесен. На едно от твоите представяния в ПФ чух за тази идея и макар и в модифициран вид се опитахме с моята колега Ангелина Калинова да я приложим и в практиката на обучението по технологии и предприемачество. Резултатите са впечатляващи. Само трябва да подчертая, че инструментът е добър, но е важно да се знае в чий ръце е – на компетентен учител, запознат с особеностите на формиращото оценяване и значението на самооценяването за изграждане на автостратегии или в ръцете на …“нашего брата“.
Благодаря, професор Иванов, вашето мнение означава много за мен 🙂 Не се и съмнявам, че прилагането на подхода за самооценяване от учениците дава добри резултати и при вас, просто е универсиален и предимствата му са много – премахва страха от грешки, предпоставка е за самостоятелно учене, развива уменията на ума и още… Надявам се повече колеги да го осъзнаят и започнат да го прилагат. Мисля, че когато един инструмент за оценяване се премахва, то трябва да се дадат нови възможности, да се обяснят алтернативни инструменти … Кой ни изпраща емотиконите, разбрахме, не разбрахме как ще се използват обаче… така че ‘нашего брата’ няма как да знае, ако някой не му обясни и покаже „КАК“ 🙂
Аз просто споделям личен опит, който за мен е удачен, а идеите си ги донесох през океана от Колумбийския университет и американските училища, които посетихме по време на обучението си ELTP 2015 в Ню Йорк.
Роси, безкрайно ти благодаря за споделения опит! Успех от мен!
Благодаря, Шери, надявам се да съм ти била полезна 🙂